В нашия сектор в индустрията на финансовите услуги, от дълги години се изисква от нас да информираме клиентите за рисковете от инвестициите, които планират да направят или от услугите, които ще използват при нас. Даже за непрофесионалните клиенти се иска от нас да се уверим, че човек разбира какво му казваме. Ако имаме съмнения относно това колко добре разбират рисковете, трябва да избягваме продажбата на продукти на клиенти, които не са подходящи за тях. Моето разбиране е, че същата философия трябва да се прилага при банковите продукти - като заеми и депозити.
Нека да посочим САЩ като пример. Ние всички помним финансовата криза ... някои все още се борят да преодолеят последствията от нея. В дъното на кризата бяха жилищните ипотечни заеми, които бяха дадени на хора, неспособни да ги върнат обратно. Капиталовите пазари предизвикаха толкова огромно търсене на ценни книжа, подкрепени от такива заеми, че в даден момент имаше големи стимули за институциите да генерират повече от тях. Те използваха много трикове за това; най-популярният беше т.нар. "лихва-закачка". Ако нормалният лихвен процент за даден заем е 5%, тези заеми ще се предлагат с лихва от 1% през първите две години и след това с лихва от 5,1%. И тези стимули продължиха.. те имаха "само лихвени заеми", където плащате само лихвата без главницата за няколко години; след това започнаха дори да капитализират лихвеното плащане, така че през първите две години да не можете да платите нищо, но размерът на кредита да бъде увеличен с размера на лихвата. Всички тези трикове бяха използвани за даване на заеми на хора, които никога не биха могли да ги изплатят. В много случаи продавачите на тези заеми подвеждаха клиентите, не им съобщаваха за рисковете, заблуждаваха ги за нивото на плащанията след първоначалния период и т.н. А в САЩ, прокурорите и Министерството на правосъдието, започнаха съдебни действия срещу много от тези компании, даващи заеми. Глобите, които им налагат, често се отнасят за програми за облекчаване на дълга – помагат на хората да изплатят заемите си.
В Полша, швейцарските франкови заеми бяха еквивалент на трика лихва-закачка. Тъй като лихвеният процент на швейцарските франкове беше толкова нисък, изглеждаше сякаш плащанията по заема ще бъдат достъпни за много повече хора. И те бяха такива поне за известно време докато швейцарският франк не започна да се покачва. Това беше рискът, за който банковите служители, които продават заемите, трябваше да информират хората. И да се уверят, че всички тези хора разбират риска.
Така че има поне два варианта тук. Или служителите, работещи с банкови заеми умишлено подвеждаха клиентите си, или банкерите не осъзнаваха самите рискове. Не съм сигурна кое е по-лошо за банковата индустрия. Но начинът да се справим със ситуацията би бил различен във всеки отделен случай. Ако банкерите разбираха валутния риск, който клиентите им щяха да предприемат и не ги бяха предупредили по подходящ начин (вероятно с цел да увеличат собствените си печалби и бонуси), тогава банките трябваше да платят глоба. Колко голяма трябва да бъде тази глоба? Това би трябвало да зависи от броя хора, които не са имали никакво разбиране относно рисковете и са били подведени. Защото имаше хора, които разбираха риска. Глобата също така трябва да зависи от това какви практики са били използвани в банките за генериране на такива нови заеми и т.н.
Ако самите банкови мениджъри не са разбирали ситуацията и не са вярвали, че собствената им банка е изложена на по-висок риск поради тези заеми, банковите акционери ще трябва да платят. Те ще трябва да увеличат капитала, за да покрият загубите от заеми по тези портфейли. Регулаторите трябва да гарантират, че качеството на кредитната книга се оценява правилно и отразява истинската пазарна стойност на тези заеми. И ако получените загуби изяждат твърде много от капитала, то той трябва да бъде увеличен.
И накрая, аргументът, че цялата банкова система в Европа е много крехка и сега не е моментът да се създават още проблеми, е малко неуместен. Това никога не е пречило на американските прокурори и европейските регулатори да налагат глоби, ако има достатъчно доказателства за нарушения. Лошите кредити като цяло и заемите в швейцарски франкове в Полша са проблем, който трябва да бъде решен по-рано, отколкото по-късно. Българската банкова система е много добър пример. Банките не се занимават с големия размер на лошите заеми, които седят върху тях и чакат "по някакъв начин" проблемът да бъде решен постепенно. Междувременно целият банков сектор не функционира добре, което е беда за цялата икономика.